Небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се погоди с работниците за по сто лева на ден, прати ги на лозето си. И като излезе изотново около девет часа, видя други, че стояха на пазара празни и на тях рече: Идете и вие на лозето и ще ви платя полагаемото. И те отидоха. После пак, като излезе по обяд и също около три часа следобяд направи същото. И като излезе около пет часа, намери и други да стоят, и каза им: Защо седите тука цял ден, без никаква работа? 
Те му казаха:
- Защото никой не ни е уговорил. 
Каза им: Идете и вие на моето лозе, и каквото е право ще ви платя.

И като се свечери, собственика на лозето каза на управителя си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
И тъй, дойдоха уговорените в пет часа, и получиха по сто лева.
А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от сто лева но и те получиха по сто лева.
И като ги получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
- Tия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
А той в отговор рече на един от тях: 
- Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за сто лева? Вземи си своето и иди си, моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе. Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

Така последните ще бъдат първи, а първите последни. Матей 20